Снимки от Лесидрен

Нова книга на Йордан Атанасов

Йордан Атанасов е роден в гр. Брауншвайг, Германия. Редактор е на вестник „Литературен глас”. Автор е на 10 стихосбирки и съставител на 2 антологии. Книгите му са превеждани на гръцки, френски, немски, македонски, английски и белоруски. Член на Дружеството на писателите в Стара Загора. Председател на НЧ”Даскал П.Иванов” в Стара Загора. Носител на наградата „Николай Лилиев”.Книгите му са превеждани на гръцки, френски, немски, английски и белоруски.

Нашата приказка - стихосбирка на Дончо Кръстев

Няколко думи за Дончо Кръстев и „Нашата приказка”

В новата си стихосбирка „Нашата приказка” Дончо Кръстев разкрива една нова своя страна, непозната за читателя в досегашните му книги.

Лечителят, романтикът, мечтателят и мъдрецът са обединени в едно цяло – МЪЖ, КОЙТО ОБИЧА.

В новата си книга той съумява „дори без глас останал” да заяви ясно и категорично на любимата жена „Обичам те!”. В пътешествието си между „играта на реалността и съня” той търси своето просветление. И го открива в любовта и чрез любовта.

Любовта е дар, подарък, който съдбата изпраща един път в човешкият земен живот. Много хора, забързани в ежедневието си пропускат единствената си възможност да изживеят любовта.

Дончо е уловил мига и се е потопил целия в океан от страсти, тишина, дъжд, мъдрост, който само тя може да даде на човека.

Любовта е шеметна, истинска, тиха, вихрена. Тя прави от двама души едно цяло.

И те са там, мъж и жена, сред:

Милиарди хора, безброй планети.

Животи - светулки. Животи – комети.

Животи – бездънни, дори неродени...

Те са там и същевременно някъде другаде, потопени в пространството и в увереността на поета:

Аз знам,че безсмъртен съм,

защото си с мене!

Поезията на Дончо Кръстев е вълшебство и магия. В нея известните думи са усетени по нов начин.

Той живее в Огледалния свят, в който има толкова много споделена любов.

Любов, събрана в една картина, в цвете, в капка дъжд или в глътка мистично вино. И там, сред огъня от сиви съчки се усмихва щастлива любимата жена и усмивката й превръща живота в най-истинската приказка, в която най-верният път е пътеката към душата й.

Там, зад прага на Апокалипсиса има две нощни длани, който превръщат живота в магия.

Там, един мъж преминава през нощната река, уверено крачи през мъглата, пише върху облачните йероглифи и дарява една жена с толкова много любов.

Камелия Мирчева - художник на корицата

За контакти с Дончо Кръстев:E-mail:baho_db@abv.bg

Листопад - новата стихосбирка на Райна Недялкова

Бургаската поетеса, или Рени, както я наричат приятелите й в Чикаго, носи в сърцето си морския град Бургас, а в стиховете й се преплитат нежността на морето и порива на реката. Поезия, която се чете на един дъх. Поезия, която пленява сърцата ни и ги пречиства чрез листопада, преплетен в безкрайната спирала на времето. А там някъде сме ние – влюбени, нечии, ничии, понякога щастливи, понякога самотни...Там, в безкрайната спирала на времето са нашите въпроси, на които „само реката единствена знае отговор точен”.
Поезията на Райна Недялкова вълнува и провокира. Тя зарежда читателя с една невероятна емоция, в която танцуват човек и природа, в една вихрена стихия, която може да превърне дори ”един далечен и незнаен град” в сърце на цялата Вселена.
Поезията на Рени ни прави съпричастни на болката, самотата, силата на любовта, радостта от живота и онази стара носталгия по род и родина. Четем на един дъх стиховете, ставаме съпричастни на вълненията, тъгуваме и се радваме заедно с нея.
С пожелания за успех и благодарност за невероятното изживяване, което Райна Недялкова ми подари чрез „Листопад”:

Камелия Мирчева, автор на кориците и рисунките в книгата

Книгата може да се поръча на e-mail: reninedialkova@gmail.com

Смисълът на живота

Смисълът на живота
маслени бои, платно, 50/60
Художник Камелия Мирчева

Майстор Манол

Майстор Манол
Художник Камелия Мирчева

Съседката разказ

СЪСЕДКАТА

Камелия Мирчева

Всеки ден,точно в 6 часа сутринта се събуждаше от стържещият в главата му шум на повреден кран. После чуваше течащата вода и фалшивото пеене.

В 6 часа и 30 минути пеенето спираше и женски глас, с кадифен оттенък казваше: „Джони, скъпи, закуската ти...” След това се чуваха стъпки от потропващи женски токчета и всичко утихваше.

И това се повтаряше вече втори месец - всеки божи ден – от понеделник до неделя.

Натрупваше гняв. Мразеше съседката в апартамента от ляво, дразнеше се от повредения й кран, от фалшивото й пеене и незнайно защо не можеше да заспи при мисълта, че непознатият Джони закусва всяка сутрин точно в 6 и 30 сутринта.

Искаше само да спи по един час повече в делничните дни и малко до по-късно в почивните. Искаше тишина.

Когато преди пет години купи жилището си избра точно тази кооперация, защото и в двата й входа живееха предимно възрастни хора. А те са тихи и предвидими. Възрастните хора не създават проблеми, ако не са ти роднини. Те не правят купони, не раждат досадно вресливи бебета, не крещят. Те просто съществуват, ден за ден и в периодите между сериалите говорят тихо за ниските си пенсии и за самотата си. Възрастните хора дори спират да карат колите си и тъй като не могат да ги поддържат ги продават.

А това бе още един плюс, тъй като на малкият паркинг в двора винаги имаше място за новия му ягуар.

Обичаше тишината и спокойствието на квартала. Чувстваше се уютно и щастливо в жилището си до оня миг, в който започна да се събужда от стържещия звук на повредения кран.

В началото си помисли, че е някоя гостенка, решила да посети бабата, която живееше в апартамента отляво, но после видя некролозите.

Портиерката услужливо го информира, че в другия вход вече са се нанесли Ния и Джони.

Ако беше поспрял при нея, щеше да му разкаже всички подробности за новите собственици, но той бързаше...

Тази сутрин шумът от крана го изнерви отново. Той стана и трескаво си запали цигара.

Включи кафеварката и телевизора, но фалшивите звуци на нещо наподобяващо „О, соле, мио...” го подлудиха.

„Довечера ще поговоря с нея” взе решение адвокат Цаневски и се успокои малко. Допи с бавни глътки кафето си, превключи каналите на телевизора. И наруши ежедневния си ритъм, като тръгна за кантората си един час по - рано.

Новата му секретарка го погледна изненадано, но нищо не каза. Тя беше добре обучена възрастна дама, която нае, след като уволни Албена.

Албена бе онова плиткоумно русокосо същество, което бе назначил за своя секретарка с хилядите протекции на свои приятел.

Адвокат Цаневски се бе опитал да ограничи дейността й само до вдигането на телефона и печатането на документи, който щателно коригираше. Но след една доза безразсъден секс, Албена внезапно реши, че може да стане госпожа Цаневска.

Това не влизаше в неговите сметки. Нямаше нищо против секса, но обвързване звучеше прекалено ангажиращо. Знаеше, че дълготрайните връзки неминуемо водят до проблеми, изисквания и очаквания. А той бе подредил живота си. Печелеше добре. Беше амбициозен. На 47 години можеше да си позволи да работи само по 5 часа, четири дена седмично.

Почти по обяд, докато преглеждаше пощата си, внезапно се сети за съседката. Опита се да си представи възрастта й, но не успя. После се замисли за Джони и в главата му се прокрадна идея за ежедневна му закуска. Пропъди тази мисъл бързо и се залови за работа.

Когато в късният следобед се прибра вкъщи адвокат Цаневски отново се сети за съседката. И само мисълта, че на следващата сутрин ще чуе отново отвратителния звук на разваленият й кран и фалшивото пеене го мотивира да отиде до тях.

Не взе асансьора. Мразеше задушните малки и затворени пространства. А и четири етажа стълби прие като допълнителна възможност за физическа тренировка.

По пътя наум репетираше думите си. Мислеше си: „Ще говоря категорично и ясно. Ако трябва ще й предложа аз да платя ремонта”.

Натисна рязко звънеца. Вратите отвори невероятно красива жена.

- Кажете – тихо каза тя и адвокат Цаневски усети вкуса на гласа й.

- Аз живея в съседния вход, апартамента ми е до Вашият – с пресъхнало гърло отвърна.

- А, мъжът с ягуара, кажете...

- Дойдох заради крана, всяка сутрин звукът... – в нетипичен за него стил търсеше точните думи.

- Все не ми остава време да извикам майстор, а и не познавам никой...- отвърна тя и когато го погледна той видя изумруденото зелено на очите й.

- Бих могъл да платя ремонта.- измънка той.

- Не става въпрос за пари, а за време. Но защо не влезете... Мога да ви предложа чаша чай или нещо студено.

Адвокат Цаневски я последва, като омагьосан. Имаше нещо в гласа й, мек, дълбок, кадифен. Имаше нещо магнетично в нея, което го разтърси.

- Ще поправя скоро крана. И Джони се дразни от звука му. А той е много чувствителен...

Адвокат Цаневски не разбра как каза:

- И му приготвяте всяка сутрин закуска.

Тя се засмя:

- Джони, ела да те запозная с нашия нов съсед.

Пред очите му застана малък, бял, добре поддържан котарак.

Тя прегърна котката и адвокат Цаневски проумя, че няма нищо против всеки ден, в 6.30 часа сутринта да пее с нея под душа.