Няколко думи за Дончо Кръстев
В новата си стихосбирка „Нашата приказка” Дончо Кръстев разкрива една нова своя страна, непозната за читателя в досегашните му книги.
Лечителят, романтикът, мечтателят и мъдрецът са обединени в едно цяло – МЪЖ, КОЙТО ОБИЧА.
В новата си книга той съумява „дори без глас останал” да заяви ясно и категорично на любимата жена „Обичам те!”. В пътешествието си между „играта на реалността и съня” той търси своето просветление. И го открива в любовта и чрез любовта.
Любовта е дар, подарък, който съдбата изпраща един път в човешкият земен живот. Много хора, забързани в ежедневието си пропускат единствената си възможност да изживеят любовта.
Дончо е уловил мига и се е потопил целия в океан от страсти, тишина, дъжд, мъдрост, който само тя може да даде на човека.
Любовта е шеметна, истинска, тиха, вихрена. Тя прави от двама души едно цяло.
И те са там, мъж и жена, сред:
Милиарди хора, безброй планети.
Животи - светулки. Животи – комети.
Животи – бездънни, дори неродени...
Те са там и същевременно някъде другаде, потопени в пространството и в увереността на поета:
Аз знам,че безсмъртен съм,
защото си с мене!
Поезията на Дончо Кръстев е вълшебство и магия. В нея известните думи са усетени по нов начин.
Той живее в Огледалния свят, в който има толкова много споделена любов.
Любов, събрана в една картина, в цвете, в капка дъжд или в глътка мистично вино. И там, сред огъня от сиви съчки се усмихва щастлива любимата жена и усмивката й превръща живота в най-истинската приказка, в която най-верният път е пътеката към душата й.
Там, зад прага на Апокалипсиса има две нощни длани, който превръщат живота в магия.
Там, един мъж преминава през нощната река, уверено крачи през мъглата, пише върху облачните йероглифи и дарява една жена с толкова много любов.
Камелия Мирчева - художник на корицата
Няма коментари:
Публикуване на коментар