сряда, 5 май 2010 г.

Като сълза в окото на дракон



КАТО СЪЛЗА В ОКОТО НА ДРАКОН
/пътепис за Деветашката пещера/
КАМЕЛИЯ МИРЧЕВА

Ранно августовско утро. Тихо се взирам изгрева. Вдишвам огромна глътка свеж и прохладен въздух. Отпивам от кафето си и се настройвам за поредното пътуване. Този път към ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА.
Отдавна планираме това.
Миналото лято отложихме пътуването, тъй като пещерата е забранена за посещения в периода от 1 юни до 31 юли, заради размножителният период на прилепите.
ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА е един от природните карстови феномени на централния предбалкански карст, разположен между реките Осъм и Янтра.
Намира се на 18 км. североизточно от гр. Ловеч на десният бряг на река Осъм, в близост до с. Деветаки. Има и статут на защитената територия.

ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА е уникален шедьовър, разположен на площ 20 400 кв.метра и това я нарежда в списъка на най-големите пещери в Европа.
При археологическите проучвания са намерени културни пластове от 7 исторически епохи. В преддверието на пещерата има седем естествени светли отвора, наричани още "очи, окна", които имат огромни размери.
Движим се по пътя от Ловеч за Летница. Подминаваме с. Дойренци и пристигаме
в Деветаки. СЕЛОТО е разположено е върху три хълма на 3 км. от река Осъм. Отдалечено е на 21 км. от Ловеч.
В него живеят около 200 души. Посрещат ни няколко старци, насядали по пейките, един смесен магазин и тишина.
Някога това място е било различно. В турският опис на Никополският сънджак от 1479 г. за пръв път се споменава селото като тимар /феодално владение/ в Турската империя.
В околностите на сегашното село Деветаки има 14 антични селища. От сливането на 9 от тях се е образувало селото.
Само този факт би могъл да привлече тълпи от туристи. Но туристи няма. Има здраво заключени къщи, буренясали дворове и колоритно и примамливо звучащи имена на местности /”Кьоравата вада”, „Мехлем капка” и др./.
Има и две празни училища. Старото училище е от 1878г., а новото от 1933г.
В района на с.Деветаки са разположени 12 пещери, но най-известната сред тях си остава Деветашката.
И тъй като липсват каквито и да е указателни табели как да стигнем до нея нарушаваме с този въпрос дрямката на седнал на пейката пред двора си дядо.
Човекът първо успокои лаещото куче, че не сме крадци и ни упъти: „...До пещерата се стига по ДВА ПЪТЯ. Единият е като тръгнете по пътя, дето води от Ловеч за Летница и като минете Дойренци, между него и Александрово има отбивка. Там минаваха военните преди време, само че разрушиха моста и за да идете до пещерата ще ви трябва лодка, за да минете Осъма. Другият път е като тръгнете оттук направо, ще минете моста и ще спете там. Трябва да има и табела за пътиката...”
Благодарим на човека за указанията, а той ни изпраща с думите: „..Да ви е лек пътя и сполайте, дето се спяхте да си поприказваме...”



ПЪТЯТ е трудно проходима буренясала пътека, дълга почти около километър. Наоколо има обилно разхвърляни пастмасови торбички, бутилки и всякакви видове буклуци, които доказват, че все пак тук стъпва човешки крак.
Въобще нямах идея къде отиваме. Вървяхме по силния наклон на нещо отдавна спряло да бъде пътека и в мен извираше гняв към цялото опустошение наоколо.
В региона на Деветашката пещера живеят 82 вида птици, 13 от които са включени в Червената книга.



С тези си мисли се пързалям из буреняците на път към ПЕЩЕРАТА.
В главата ми звучи някаква приказка за мъдрите дракони, които от опит се научили да пазят тайните си далеч от хорските очи и набези. И не защото не искали да споделят с човешкия род красотата и богатствата си, а защото знаели, че човешкото племе разграбва и унищожава всички дарове, с които го дарява природата...
Нямам време за приказки, защото спътниците ми вече обсъждат идеята да се връщаме назад.
Тръгвам с много бърза крачка напред, тъй като знам, че няма да ме зарежат сама в тази пустош.
Отдавна искам да видя Деветашката пещера, но все нещо се случваше и отлагахме пътуването.
Днес съм тук и нищо на света не би ме накарало да се върна назад, преди да видя ЕДНА ОТ НАЙ - ГОЛЕМИТЕ ПЕЩЕРИ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.

ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА е проучвана през 1921 г. За първи път за нея съобщава английският пътешественик Дж. Бейкър през 1877г.
През 1996г е обявена за защитен обект и природна забележителност.
Най-ранните открития са от палеолита. Намерени са интересни останки от времето на неолита. През енеолита почти цялата й площ е била заселена.
Деветашката пещера е населявана през бронзовата и желязната епоха. През римската епоха в централната част е имало изградено светилище. При проучването на останките му са открити плочки с изображението на Артемида.

Докато в главата ми се въртяха объркани мисли неусетно стигаме пред ВХОДА НА ПЕЩЕРАТА. Пред погледа ми се разкрива грандиозна и впечатляваща гледка. Входът е широк 35 метра и е висок 30 метра. Това е НАЙ-ГОЛЯМОТО ФОАЙЕ НА ПЕЩЕРА В ЕВРОПА. Височината й достига на места до 100 метра. Но най-впечатляващото са отворите, през които достига естествена светлина и осветява централната част. Отворите са седем на брой, като седемте глави на драконите в източните митологии. Приличат на очи. Най-големият от тях носи името Килика. През очите на пещерата прониква светлина и осветява централната част и части от двете разклонения на пещерата. Лявото е дълго около 2,5 км. Казват, че през него тече малка река, която образува каскади от водопади и езера, преминава през централната зала и се влива в р. Осъм.
Щастливците, които са успели да минат през него разказват, че вътре имало огромни сталактити и сталагмити. Другото разклонение е сухо и топло и значително по-малко. Завършва с галерия, наречена „Олтара”.
Неуспяхме да стигнем до нея, тъй като миризмата на мазут и гуано ни задуши, а и нямахме подходяща екипировка и осветление.




ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА е една от най-дългите в България – 2442 м., а общата й площ е 20 400 квадратни метра. Огромното пространство и каменният купол са невероятна гледка. Акустиката е нещо, което не би могло да се опише с думи, просто трябва да се чуе.
Прилепите обитават началото на тъмната част на пещерата. Във полусветлите входни части живеят и скални лястовици. Двата вида са си поделили пространството в пещерата, а звуците, които издават, съчетани с ехото на огромните зали са нещо уникално.

Опитахме се да продължим напред, но това се оказа невъзможно.
Докато кашлях, задавена от мазутеният аромат се питах дали последователите на Артемида, населявали Деветашката пещера не са се допитали случайно до Пития – главната жрица на Делфийския оракул за бъдещето на убежището си?!... И как ли са реагирали, след като са разбрали, че болни мозъци ще решат през 1950 година да направят от пещерата засекретен военен обект?!...
Не мога да проумея на кой „умник” му е хрумнала тази „велика идея” в пещерата да се съхраняват цистерни с петрол?!...Какъв държавник и какъв човек е бил?!...
И въпреки, че години са минали от спирането на това безумие щетите все още не са възстановени. А иначе военните са работили с голям замах, без въобще да им пука за уникалността на мястото, поставяли са зидове, вкарвали цистерни, прокопавали са изкуствени галерии. Следите от тях са навсякъде.



Излизаме пред входа на ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА. Поглеждам напред. Насреща ми са останките от масивният мост, построен от военните. Той отдавна е разрушен, откраднат и вероятно продаден за скраб от други предприемчиви хора. Наоколо – разрушени дървени барачки, останки от някакви надписи и боклуци.
Става ми тъжно и болно от съчетанието на природно величие и човешко разрушение. Мисля си защо човека унищожава с лека лъка, това което природата създава за хилядолетия?!...
Търся отговор...Вглеждам се в едно от седемте очи на ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА . Но от него като сълзи в окото на дракон само бавно капе вода...

17.08.2007г.

Послепис: На тази дата във вечерните новини по телевизията направиха следното съобщение: „...В България вече се крадат и водопади. Такъв е случаят близо до Деветашката пещера край Ловеч. Неизвестни засега лица вандалски са изрязали уникални сталактитни образувания на хиляди години...”
Новината ме шокира.

Господи, какви хора сме и в каква държава живея?!..