сряда, 27 май 2009 г.

покана


Национален младежки конкурс "Ябълката"раздел фотография


НАГРАДИ

ІІ място раздел проза

Малка среднощна приказка с ябълки

Георги Павлов – 19 г. ВСУ „Ч.Храбър” - Варна

Седял си царят на трона и си размишлявал за разните му царски работи. Мислел си:”Топло и уютно е в двореца ми. Тихо и спокойно. Иде зима, ще скове студ, но при мен ще е топло... Какво ли правят поданиците ми? Дали са си подсигурили топлина и храна за зимата, май трябва да пратя министъра да провери това...”

Изведнъж царят чул глас, който прекъснал мислите му:

- Айде на сочните ябълки-и-и! Вкусни и пресни ябълки... Евтино продавам...

Погледнал през прозореца царят и що да види – един старец с каруца продавал ябълки, а около него тълпа купувачи. Грабел народът от плодовете, а те наистина били сочни и хубави. Прияли му се на царя ябълки. Нищо, че е пръв между първите, нищо че над всичко и всички царува и той душа носел, и той човешки слабости си имал. Пък ябълките изглеждали толкова апетитни.

Извикал царят министъра си и му рекъл:

- На ти пет жълтици и иди бързо да ми купиш с тях ябълки.

Първият министър викнал заместника си и му наредил:

- На ти четири жълтици, бягай бързо да купиш ябълки.

Заместник министърът викнал церемониалмайстора и му заповядал:

- Вземи тези три жълтици и по най-бързият начин купи ябълки.

Церемониалмайсторът викнал началника на стражата и заръчал:

- На ти две жълтици и веднага купи за тях ябълки.

Началникът на стражата викнал един от стражарите и му казал:

- На ти една жълтица, отивай бързо да купиш за нея ябълки.

Стражарят излязъл навън, разгонил купувачите и хванал стареца за яката:

- Старче, какво си се развикал? Това да не ти е хан, това е царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват в полза на царството. И да не си гъкнал, че знаеш ли какво ще ти се случи?!...

Прибрал стражарят каруцата с ябълките, отишъл при началника си и му рекъл:

- Ето, направих добра инвестиция, за една жълтица купих половин каруца ябълки.

Началникът на стражата отишъл при церемониалмайстора и му казал:

-За двете жълтици успях купя един чувал с ябълки.

Церемониалмайсторът отишъл при заместник министъра и му занесъл една торба ябълки:

- Това купих за трите жълтици – рекъл той.

Заместник министърът отишъл при министъра и му казал:

- Нося ви половин торба ябълки, това успях да купя за четирите жълтици, какво да се прави - инфлация и цените постоянно хвърчат нагоре. Всичко поскъпва...

Министърът се явил при царя. Поклонил му се и му подал пет ябълки.

- Ваше величество, ето, както заръчахте, купих Ви ябълки.

Седи си царят в тронната зала. Яде си ябълките и си мисли: "Пет ябълки - пет жълтици. За една ябълка - една жълтица. И народът на тълпа - къса се да купува?!... Добре си живее народът, а аз съм седнал да се тревожа за него. Няма какво да го мисля, време е да му повиша данъците..."




вторник, 26 май 2009 г.

Национален младежки конкурс "Ябълката"



Национален младежки конкурс "Ябълката"





На 11 май 2009 г. в Регионална библиотека "З.Княжски" гр. Стара Загора бяха връчени наградите от Национален младежки конкурс "Ябълката", организиран от Фондация "Д-р Щерев" гр.София, Арт клуб "Херос"Ст. Загора и НЧ "Даскал П.Иванов". В конкурса участваха 1512 деца, изпратили свои творби в разделите поезия, проза, рисунка, фотография и фотоколаж. Жури присъди 42 награди на класиралите се на І, ІІ и ІІІ място в различните раздели. Участниците се състезаваха, разпределени в три възрастови групи. 169 творби бяха отличени и публикувани в сборник. Бяха връчени сертификати на 41 преподаватели за отлично представяне на учениците им. Актьорът Иван Джамбазов представи творби на наградените деца, а доц. Атанас Щерев, с чиято подкрепа се реализира конкурса лично връчи наградите на отличените.


понеделник, 25 май 2009 г.

Зарибяване с балканска пастърва в Старозагорско









АКЦИЯ ПО ЗАРИБЯВАНЕ В СТАРОЗАГОРСКО

Камелия Мирчева

На 23 май 2009 г. под ръководството на Иван Вълчев - Началник на ИАРА /Изпълнителна Агенция по риболов и аквакултури/ Стара Загора се проведе мащабна акция по зарибяване.
В горните течения на реките Енина, Селчанска и Радова бяха пуснати 80 000 бройки малки рибки местна пъстърва.
В акцията освен горските служители от Казанлък, Мъглиж и Гурково, като доброволци се включиха и членовете от Спортен клуб по риболов със муха и шнур гр. Стара Загора.
Неговият председател Димитър Балабанов споделя:”...С риболов се занимавам от малък. С регистрирането на клуба през 2004 г. се реализира една моя мечта. Изказвам благодарност на Андрей Иванов, Евгени Славов, Тодор Тодоров, Павел Димитров, Цветан Миланов, Георги Балабанов, Георги и Мартин Кехайови за това, че дадоха всичко от себе си и с ентусиазъм се включиха в зарибяването. Справихме се, въпреки че разполагахме с много малко време за организацията на акцията...”.
„Отлична организация и невероятно добре свършена работа” категоричен бе Иван Вълчев.

понеделник, 18 май 2009 г.

четвъртък, 14 май 2009 г.

Нова книга на Йордан Атанасов

Йордан Атанасов е роден в гр. Брауншвайг, Германия. Редактор е на вестник „Литературен глас”. Автор е на 10 стихосбирки и съставител на 2 антологии. Книгите му са превеждани на гръцки, френски, немски, македонски, английски и белоруски. Член на Дружеството на писателите в Стара Загора. Председател на НЧ”Даскал П.Иванов” в Стара Загора. Носител на наградата „Николай Лилиев”.Книгите му са превеждани на гръцки, френски, немски, английски и белоруски.

Нашата приказка - стихосбирка на Дончо Кръстев




Няколко думи за Дончо Кръстев и „Нашата приказка”


В новата си стихосбирка „Нашата приказка” Дончо Кръстев разкрива една нова своя страна, непозната за читателя в досегашните му книги.

Лечителят, романтикът, мечтателят и мъдрецът са обединени в едно цяло – МЪЖ, КОЙТО ОБИЧА.

В новата си книга той съумява „дори без глас останал” да заяви ясно и категорично на любимата жена „Обичам те!”. В пътешествието си между „играта на реалността и съня” той търси своето просветление. И го открива в любовта и чрез любовта.

Любовта е дар, подарък, който съдбата изпраща един път в човешкият земен живот. Много хора, забързани в ежедневието си пропускат единствената си възможност да изживеят любовта.

Дончо е уловил мига и се е потопил целия в океан от страсти, тишина, дъжд, мъдрост, който само тя може да даде на човека.

Любовта е шеметна, истинска, тиха, вихрена. Тя прави от двама души едно цяло.

И те са там, мъж и жена, сред:

Милиарди хора, безброй планети.

Животи - светулки. Животи – комети.

Животи – бездънни, дори неродени...

Те са там и същевременно някъде другаде, потопени в пространството и в увереността на поета:

Аз знам,че безсмъртен съм,

защото си с мене!

Поезията на Дончо Кръстев е вълшебство и магия. В нея известните думи са усетени по нов начин.

Той живее в Огледалния свят, в който има толкова много споделена любов.

Любов, събрана в една картина, в цвете, в капка дъжд или в глътка мистично вино. И там, сред огъня от сиви съчки се усмихва щастлива любимата жена и усмивката й превръща живота в най-истинската приказка, в която най-верният път е пътеката към душата й.

Там, зад прага на Апокалипсиса има две нощни длани, който превръщат живота в магия.

Там, един мъж преминава през нощната река, уверено крачи през мъглата, пише върху облачните йероглифи и дарява една жена с толкова много любов.

Камелия Мирчева - художник на корицата


За контакти с Дончо Кръстев:E-mail:baho_db@abv.bg

Листопад - новата стихосбирка на Райна Недялкова

Бургаската поетеса, или Рени, както я наричат приятелите й в Чикаго, носи в сърцето си морския град Бургас, а в стиховете й се преплитат нежността на морето и порива на реката. Поезия, която се чете на един дъх. Поезия, която пленява сърцата ни и ги пречиства чрез листопада, преплетен в безкрайната спирала на времето. А там някъде сме ние – влюбени, нечии, ничии, понякога щастливи, понякога самотни...Там, в безкрайната спирала на времето са нашите въпроси, на които „само реката единствена знае отговор точен”.
Поезията на Райна Недялкова вълнува и провокира. Тя зарежда читателя с една невероятна емоция, в която танцуват човек и природа, в една вихрена стихия, която може да превърне дори ”един далечен и незнаен град” в сърце на цялата Вселена.
Поезията на Рени ни прави съпричастни на болката, самотата, силата на любовта, радостта от живота и онази стара носталгия по род и родина. Четем на един дъх стиховете, ставаме съпричастни на вълненията, тъгуваме и се радваме заедно с нея.
С пожелания за успех и благодарност за невероятното изживяване, което Райна Недялкова ми подари чрез „Листопад”:

Камелия Мирчева, автор на кориците и рисунките в книгата

Книгата може да се поръча на e-mail: reninedialkova@gmail.com

Смисълът на живота

Смисълът на живота
маслени бои, платно, 50/60
Художник Камелия Мирчева

Майстор Манол

Майстор Манол
Художник Камелия Мирчева

Съседката разказ

СЪСЕДКАТА

Камелия Мирчева

Всеки ден,точно в 6 часа сутринта се събуждаше от стържещият в главата му шум на повреден кран. После чуваше течащата вода и фалшивото пеене.

В 6 часа и 30 минути пеенето спираше и женски глас, с кадифен оттенък казваше: „Джони, скъпи, закуската ти...” След това се чуваха стъпки от потропващи женски токчета и всичко утихваше.

И това се повтаряше вече втори месец - всеки божи ден – от понеделник до неделя.

Натрупваше гняв. Мразеше съседката в апартамента от ляво, дразнеше се от повредения й кран, от фалшивото й пеене и незнайно защо не можеше да заспи при мисълта, че непознатият Джони закусва всяка сутрин точно в 6 и 30 сутринта.

Искаше само да спи по един час повече в делничните дни и малко до по-късно в почивните. Искаше тишина.

Когато преди пет години купи жилището си избра точно тази кооперация, защото и в двата й входа живееха предимно възрастни хора. А те са тихи и предвидими. Възрастните хора не създават проблеми, ако не са ти роднини. Те не правят купони, не раждат досадно вресливи бебета, не крещят. Те просто съществуват, ден за ден и в периодите между сериалите говорят тихо за ниските си пенсии и за самотата си. Възрастните хора дори спират да карат колите си и тъй като не могат да ги поддържат ги продават.

А това бе още един плюс, тъй като на малкият паркинг в двора винаги имаше място за новия му ягуар.

Обичаше тишината и спокойствието на квартала. Чувстваше се уютно и щастливо в жилището си до оня миг, в който започна да се събужда от стържещия звук на повредения кран.

В началото си помисли, че е някоя гостенка, решила да посети бабата, която живееше в апартамента отляво, но после видя некролозите.

Портиерката услужливо го информира, че в другия вход вече са се нанесли Ния и Джони.

Ако беше поспрял при нея, щеше да му разкаже всички подробности за новите собственици, но той бързаше...

Тази сутрин шумът от крана го изнерви отново. Той стана и трескаво си запали цигара.

Включи кафеварката и телевизора, но фалшивите звуци на нещо наподобяващо „О, соле, мио...” го подлудиха.

„Довечера ще поговоря с нея” взе решение адвокат Цаневски и се успокои малко. Допи с бавни глътки кафето си, превключи каналите на телевизора. И наруши ежедневния си ритъм, като тръгна за кантората си един час по - рано.

Новата му секретарка го погледна изненадано, но нищо не каза. Тя беше добре обучена възрастна дама, която нае, след като уволни Албена.

Албена бе онова плиткоумно русокосо същество, което бе назначил за своя секретарка с хилядите протекции на свои приятел.

Адвокат Цаневски се бе опитал да ограничи дейността й само до вдигането на телефона и печатането на документи, който щателно коригираше. Но след една доза безразсъден секс, Албена внезапно реши, че може да стане госпожа Цаневска.

Това не влизаше в неговите сметки. Нямаше нищо против секса, но обвързване звучеше прекалено ангажиращо. Знаеше, че дълготрайните връзки неминуемо водят до проблеми, изисквания и очаквания. А той бе подредил живота си. Печелеше добре. Беше амбициозен. На 47 години можеше да си позволи да работи само по 5 часа, четири дена седмично.

Почти по обяд, докато преглеждаше пощата си, внезапно се сети за съседката. Опита се да си представи възрастта й, но не успя. После се замисли за Джони и в главата му се прокрадна идея за ежедневна му закуска. Пропъди тази мисъл бързо и се залови за работа.

Когато в късният следобед се прибра вкъщи адвокат Цаневски отново се сети за съседката. И само мисълта, че на следващата сутрин ще чуе отново отвратителния звук на разваленият й кран и фалшивото пеене го мотивира да отиде до тях.

Не взе асансьора. Мразеше задушните малки и затворени пространства. А и четири етажа стълби прие като допълнителна възможност за физическа тренировка.

По пътя наум репетираше думите си. Мислеше си: „Ще говоря категорично и ясно. Ако трябва ще й предложа аз да платя ремонта”.

Натисна рязко звънеца. Вратите отвори невероятно красива жена.

- Кажете – тихо каза тя и адвокат Цаневски усети вкуса на гласа й.

- Аз живея в съседния вход, апартамента ми е до Вашият – с пресъхнало гърло отвърна.

- А, мъжът с ягуара, кажете...

- Дойдох заради крана, всяка сутрин звукът... – в нетипичен за него стил търсеше точните думи.

- Все не ми остава време да извикам майстор, а и не познавам никой...- отвърна тя и когато го погледна той видя изумруденото зелено на очите й.

- Бих могъл да платя ремонта.- измънка той.

- Не става въпрос за пари, а за време. Но защо не влезете... Мога да ви предложа чаша чай или нещо студено.

Адвокат Цаневски я последва, като омагьосан. Имаше нещо в гласа й, мек, дълбок, кадифен. Имаше нещо магнетично в нея, което го разтърси.

- Ще поправя скоро крана. И Джони се дразни от звука му. А той е много чувствителен...

Адвокат Цаневски не разбра как каза:

- И му приготвяте всяка сутрин закуска.

Тя се засмя:

- Джони, ела да те запозная с нашия нов съсед.

Пред очите му застана малък, бял, добре поддържан котарак.

Тя прегърна котката и адвокат Цаневски проумя, че няма нищо против всеки ден, в 6.30 часа сутринта да пее с нея под душа.

Хедонизъм

Хедонизъм
Художник Камелия Мирчева

Неуместни въпроси разказ

Неуместни въпроси

Камелия Мирчева

Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.

Накара я да си тръгне.

Сама, разплакана и бременна тя събра малкото си вещи и след седем годишно общо съжителство напусна жилището му.

Това стана през един задушен съботен следобед през август.

Тогава той все още не я мразеше толкова яростно. Само беше разгневен и ядосан, че не е спазила уговорката.

Сега не само, че жестоко я мразеше, но бе категоричен, че тя е виновна за всичките проблеми в живота му.

Той не искаше деца. Децата са отговорност, товар и купища ядове, които не искаше да си създава.

Той не искаше деца, а тя го измами, като забременя. На всичкото отгоре си беше позволила да му говори за радостта от това да имаш дете...

Каза й да си тръгне. Беше категоричен и груб. Даде й един ден да реши дали да избере него или бебето.

Тя направи своя избор и в оня следобед на август си тръгна.

Дали той я обичаше?!...Не знаеше...Тя беше млада, красива, тиха и безшумна. Готвеше добре, поддържаше къщата, работеше и поемаше част от сметките.

Тя беше удобна до оня миг, в който реши да задържи детето.

Омразата му ставаше по-силна в миговете, когато трябваше сам да си пусне пералнята или да изглади ризите си.

Мразеше я, че бе разбирала тихото, удобно и подредено негово съществуване.

Мразеше я, затова че беше поискала нещо, което той не желае. Беше сигурен, че тя няма право. Тя му принадлежеше. Беше част от мебелировката на дома му и като такава трябваше да му служи, а не да има желания.

Мразеше я...

Всяка нощ омразата хапеше сърцето му. Душата му се превръщаше в бучка лед.

После започна да става мнителен към всички жени и продължи да живее монотонния си живот.

Дори не я потърси, за да разбере дали все пак е родила детето. Нейният проблем не беше негов.И тя не го потърси.

Мразеше я. В началото тихо и безшумно, а после публично.

С времето променяше фактите и събитията.

Забрави как изглежда тя, трудно си спомняше дори името й и въпреки всичко продължи да я мрази.

Смисълът на живота му бе в това да си измисля факти и събития, с който да подхранва черните си мисли.

Постепенно ослепя от омраза и дори не разбра кога и как превърна сърцето си в камък.

Монолог

Монолог
Художник Камелия Мирчева
маслени бои, платно, 60/70

сряда, 13 май 2009 г.

Съпругата разказ

СЪПРУГАТА

Камелия Мирчева

Мълчеше като празен театър. Гризеше със зъби тишината и преглъщаше гнева си. С усилия сдържаше раздразнението си. Не можеше да понася милото й внимание и любезна загриженост.

„Ще я убия” – помисли си той и едва овладя импулса си да й се разкрещи.

Включи телевизора. Нервно прехвърляше каналите и отегчен се опита да чуе новините. Болката отново се обади и след миг внезапно изчезна.

В кухнята тя приготвяше вечерята. Той чуваше движенията й. Не можеше да отрече, че готви вкусно. Но другото, другото бе непростимо.

Тя беше кротка и красива 45 годишна жена, но видимо изглеждаше много по-млада. Работеше в рекламна къща. Имаше прилична заплата и обичаше работата си. Бе му родила и отгледала двама сина. Бе изплащала кредитите, докато той учеше право. После ипотекира жилището, наследено от родителите й, за да може той да открие адвокатска кантора. Но всичко това бе отдавна, преди повече от 15 години.

Сега в кантората му работеха десет адвоката. Той караше скъпа кола и даряваше заплатата си на общински съветник на дом за сираци.

От дома го канеха на коледните тържества, но той никога не отиваше, тъй като бе много зает човек. Тя ходеше и четеше на децата приказки.

После му разказваше за това, но той почти никога не я слушаше.

Тя бе внимателна и мила. От както се помнеше работеше в рекламната къща.

„Никакво развитие, никаква кариера”- презрително казваше той пред приятелите им.

Отново чу стъпките й в кухнята. Беше гладен, а тя още не бе приготвила вечерята.

Гневът му отново се надигна. Не можеше да й прости. Какво безочие от нейна страна. Бе станала нагла. Дразнеше го с внимателното си отношение, с концентрираните си движения, с които готвеше. Не можеше да й прости безразличното отношение към случилото сe.

Болката отдавна бе спряла, но не и гневът му. Просто не можеше да я понася.

Беше забравила да му запише час за зъболекар.

Великден



Великден
Художник Камелия Мирчева
маслени бои, платно 50/60

Пеперуди



Пеперуди
Художник Камелия Мирчева
маслени бои, платно 50/60