ХедонизъмХудожник Камелия Мирчева
четвъртък, 14 май 2009 г.
Неуместни въпроси разказ
Неуместни въпроси
Камелия Мирчева
Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.
Накара я да си тръгне.
Сама, разплакана и бременна тя събра малкото си вещи и след седем годишно общо съжителство напусна жилището му.
Това стана през един задушен съботен следобед през август.
Тогава той все още не я мразеше толкова яростно. Само беше разгневен и ядосан, че не е спазила уговорката.
Сега не само, че жестоко я мразеше, но бе категоричен, че тя е виновна за всичките проблеми в живота му.
Той не искаше деца. Децата са отговорност, товар и купища ядове, които не искаше да си създава.
Той не искаше деца, а тя го измами, като забременя. На всичкото отгоре си беше позволила да му говори за радостта от това да имаш дете...
Каза й да си тръгне. Беше категоричен и груб. Даде й един ден да реши дали да избере него или бебето.
Тя направи своя избор и в оня следобед на август си тръгна.
Дали той я обичаше?!...Не знаеше...Тя беше млада, красива, тиха и безшумна. Готвеше добре, поддържаше къщата, работеше и поемаше част от сметките.
Тя беше удобна до оня миг, в който реши да задържи детето.
Омразата му ставаше по-силна в миговете, когато трябваше сам да си пусне пералнята или да изглади ризите си.
Мразеше я, че бе разбирала тихото, удобно и подредено негово съществуване.
Мразеше я, затова че беше поискала нещо, което той не желае. Беше сигурен, че тя няма право. Тя му принадлежеше. Беше част от мебелировката на дома му и като такава трябваше да му служи, а не да има желания.
Мразеше я...
Всяка нощ омразата хапеше сърцето му. Душата му се превръщаше в бучка лед.
После започна да става мнителен към всички жени и продължи да живее монотонния си живот.
Дори не я потърси, за да разбере дали все пак е родила детето. Нейният проблем не беше негов.И тя не го потърси.
Мразеше я. В началото тихо и безшумно, а после публично.
С времето променяше фактите и събитията.
Забрави как изглежда тя, трудно си спомняше дори името й и въпреки всичко продължи да я мрази.
Смисълът на живота му бе в това да си измисля факти и събития, с който да подхранва черните си мисли.
Постепенно ослепя от омраза и дори не разбра кога и как превърна сърцето си в камък.
сряда, 13 май 2009 г.
Съпругата разказ
СЪПРУГАТА
Камелия Мирчева
Мълчеше като празен театър. Гризеше със зъби тишината и преглъщаше гнева си. С усилия сдържаше раздразнението си. Не можеше да понася милото й внимание и любезна загриженост.
„Ще я убия” – помисли си той и едва овладя импулса си да й се разкрещи.
Включи телевизора. Нервно прехвърляше каналите и отегчен се опита да чуе новините. Болката отново се обади и след миг внезапно изчезна.
В кухнята тя приготвяше вечерята. Той чуваше движенията й. Не можеше да отрече, че готви вкусно. Но другото, другото бе непростимо.
Тя беше кротка и красива 45 годишна жена, но видимо изглеждаше много по-млада. Работеше в рекламна къща. Имаше прилична заплата и обичаше работата си. Бе му родила и отгледала двама сина. Бе изплащала кредитите, докато той учеше право. После ипотекира жилището, наследено от родителите й, за да може той да открие адвокатска кантора. Но всичко това бе отдавна, преди повече от 15 години.
Сега в кантората му работеха десет адвоката. Той караше скъпа кола и даряваше заплатата си на общински съветник на дом за сираци.
От дома го канеха на коледните тържества, но той никога не отиваше, тъй като бе много зает човек. Тя ходеше и четеше на децата приказки.
После му разказваше за това, но той почти никога не я слушаше.
Тя бе внимателна и мила. От както се помнеше работеше в рекламната къща.
„Никакво развитие, никаква кариера”- презрително казваше той пред приятелите им.
Отново чу стъпките й в кухнята. Беше гладен, а тя още не бе приготвила вечерята.
Гневът му отново се надигна. Не можеше да й прости. Какво безочие от нейна страна. Бе станала нагла. Дразнеше го с внимателното си отношение, с концентрираните си движения, с които готвеше. Не можеше да й прости безразличното отношение към случилото сe.
Болката отдавна бе спряла, но не и гневът му. Просто не можеше да я понася.
Беше забравила да му запише час за зъболекар.
Абонамент за:
Публикации (Atom)